Прочистване на пещерата-утроба край мегалитното светилище Татул

Сдружение „Опазваме българските светилища“, в разгара на юнските горещини, посети пещерата-утроба – част от светилищния комплекс Татул. На мястото се разкри печална картина, която наложи незабавното изпълнение на една мисия, която не търпи отлагане. Скалният масив, който помещава пещерните кухини, е използван от местното население за сметище. Околните скални улеи, камъни, ливади и храсталаци са покрити със всевъзможни битови отпадъци, в напреднала степен на разложение.

Независимо от тежките жеги, организираната група набави чували за боклук, гребло, лопата, вила и други инструменти и се захвана с почистването на природните феномени. По време на акцията беше почистено пространството около скалната утроба, за да не забележат посетителите, от пръв поглед, наличието на бунище наоколо. Но зад камъните и храстите остана още значително количество боклук.

Мегалитният комплекс край село Татул, община Момчилград, е наречен спекулативно от изследователите „Светилището на Орфей“. Спекулативно – защото, ако се приеме, че орфическия етап от развитието на балканските народи е реален исторически период, непосредствено преди началото на новата ера, то светилището очевидно е функционирало в продължение на хилядолетия.

Татул е един от най-величествените мегалитни паметници на културата в България. Днешният туристически обект, поддържан от държавните институции, обхваща само скалния масив – пресечена пирамида (зикурат) със „съркофага“ на върха и „кладенеца“ в южния край. Всъщност това е само централната, укрепена част на скалната обител, където е живеела царската прослойка и духовенството. Но реално, комплексът включва и скалните образувания, непосредствено под селото – на север от върха. Доказателство за това е зооморфната форма на мегалита, който оформя портала на пещерата-утроба. Той се отличава с подобен профил като скалата със „сакркофага“. А до пещерата се открива широка скална плоча, осеяна със шарапани и улеи, подобна на скалния маси “Синия камък” или Балинташ. Тази скална площадка може да представлява мащабна звездна карта, която кодира космичните тайни на древните местни обитатели.

Върхът на Татул е леснодостъпен за туристи. Институциите са изградили павирана патека, а за посещението се заплаща такса. Въпреки това, пещерата-утроба не фигурира никъде по табелите. Пътеката към нея започва зад някои храсти, близо до кладенеца, в началото на туристическия обект. Но липсата на изследване и обозначение подценява нейната важност като място на мистерии. А по всичко изглежда, че храсталаците, които се разполагат след нея, прикриват останките от жилищната част на комплекса, където са пребивавали поклонниците и обслужващият персонал.

Съгласно ритуалната обредност на древните български племена от тракийския регион, по време на общонародни чествания се извършва поклонение пред бога-слънце Мар-Нар, богинята-майка Умай Бийче и нейните деца – боговете, отговорни за природните стихии.

Формата на пещерата край Татул напомня на другите пещери-утроби, намиращи се из Родопите, но се отличава с голямата си площ и с трите си ръкава. Иначе, и тук се наблюдава проникване на светлина през дупка в тавана. Предполагаемо, в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват до най-дълбоката част на тунела – подобно на утроба. Този феномен се тълкува като символично оплодяване на земните недра от космичните сили и дава начало на чествания в прослава на природния кръговрат.

Според местната общност и властите, нелегалното сметище е възникнало през неизвестен период, поради липсата на кофи за смет или система за сметосъбиране в селото. Боклукът се виждаше струпан на ливадата и по храсти и дървета – от лявата страна на пещерата. От всички местни събеседници се получи уверение, че отпадъците вече се събират надлежно в контейнери, осигурени от общината. С други думи, това бунище, вече не се ползва, но никой не е проявил инициатива да го ликвидира.

Първата стъпка, която се наложи, е да се свали боклукът от храстите и горните нива на скалите над пещерата. След като клоните се освободиха от разкъсани пликове и парцали, боклукът се събра в основата на скалата, от където може лесно да се прибере. Там се намира центърът на сметището. Картинката е потресаваща – разбити телевизори и апаратура, найлонови торби, стари килими, изгнили галоши, прокъсани дрехи и разпадащи се опаковки от храни.

По-нататъшните действия включват прибиране на отпадъците в торби и отнасянето им до близките контейнери за смет. Крайният резултат е, че камъните, поляните и храстите непосредствено около пещерата са разчистени, и посетителите могат спокойно да се насладят на природните дадености. Равносметката е – двадесет изнесени торби пълни със смет. Но на мястото остава още много работа, за да се изнесат всички отпадъци, скрити зад храсти и големи камъни. Това е само първата фаза от прочистването на пещерата-утроба Татул. Надеждата е, че местните власти, с оглед на важността на обекта за местната икономика, ще могат да мобилизират техника и хора, за да премахнат напълно незаконното сметище.

Публикация на Пази Местата от 2012 година, редактирана с ChatGPT през 2025