Светилището Царева църква се намира край село Зелениград, община Трън, разположено в сърцето на историко-географската област Знеполе. То има продължителна история, датираща още от пред-античните времена. Скалният масив, който пази църквата се състои от седем рида, които местните наричат Тупи камик, Шильи камик, Бубрежди камик, Кляв камик, Бозаджийни камик и още два, като най-високата точка е с денивелация до 100 метра.  Предполага се, че първите цивилизовани хора са изградили крепост наречена Боипара, за охрана на прохода Дъсчан кладенец, която може да обхваща скалния масив Шильи камък.  Изследователите не са систематизирали по-задълбочени данни за културата и традиции на местните, въпреки че в региона са разкрити редица археологически обекти и уникални артефакти.

Пътят до Царева църква е тесен, стръмен и трънлив

За да се стигне до Царева Църква, от Републикански път II-63, се поема към село Зелениград, движи се до площада на селото, продължава се към прохода, в западна посока и преди да свърши асфалта, се виждат зъберите на Царева църква. Хваща се баира и се следва проправената, криволичеща пътека с табелите. Тя отвежда до върха на първия рид (Тупи камик), където е забито българското знаме. От там се открива гледка към втория рид (Шильи камик), където се намира Царева църква. Широка пътека минава по седловината между двата рида. От там, криволичи диагонално по склона и след малко се стига до скалите на върха, които се заобикалят от дясно и се слиза по тясна пътека. Тук е най-екстремната част на маршрута защото тя не е укрепена, а склона е отвесен. Пътеката завършва изненадващо на входа на светилището, чиято арка е във формата на пилешка глава. Вътрешността на светилището представлява площадка с олтарен камък по средата. Стените са осеяни с комини, цепнатини и пролуки. Царева църква представлява пещера с два отвора разделени от колона. Околните скали са блестящ пример за антропоморфни форми, а дъното на пещерата се разделя на два тунела, които се стесняват към вътрешността на скалния масив.

Древната история на Знеполе и региона около Царева църква

Укрепеното селище, чиито останки личат по скалите край Царева църква е най-важния икономически и стратегически център в региона през Античността и Средновековието. През прохода, който започва в подножието на Шильи камик минава търговския път към Ниш, а от там през Дубровник, се стига до Рим. От върха на скалния масив се разкрива панорамна гледка към блозкото Знеполе. Естественото убежище на скалите и добрата видимост до хоризонта са фактор, хората да населят хълма от най-ранни времена.

Следи от живота, бита и културата на древните народи могат да се видят с просто око по ридовете на Шили камък, в останките от рудни шахти, които личат и до днес. Не е известно името на народа населявал тази област, но се предполага, че рударите и златарите от Знеполе имат връзка с племето беси, което доминира областите на Тракия и части от Балканите, до началото на новата ера. На съседния рид се намира скална килия наречена „Цветаново ижле”, чиято обработка се датира от късната античност и се предполага, че е била жилище на монаси.

По време на римското владичество, райоът около Знеполе и ридовете на Руй-планина, се утвърждават като значим център за златодобив и металургия, особено активен през II-IV век. В последствие, през V век, местните са преживели нашествията на готи, остготи и хуни, които разбиват Римската империя.

За християнизацията на региона е известно, че са провеждани мисии още от 4-ти век след новата ера, когато възниква Димитровградската епархия. Християнските свещеници бързо набират популярност сред местните и край селищата се устройват редица ранни християнски храмове и манастири. Много от тях са разорени и унищожени от прииждащи славани и пра-българи, които недолюбват християнските монаси като проводник на византийско влияние.

През Второто българско царство, знеполската крепост остава важен административен център. Тя е модерна за времето си, със здрави каменни стени, порти и кули, които днес не съществуват. По времето на цар Симеон Велики, в района е установена Знеполската епископия, което довежда  до възстановяване на християнските църкви. Според исторически записи, в пределите на крепостта над Зелениград се помещава скална църква, изсечена в пещера и богато украсена с мрамор и златни орнаменти. Една от най-късните легенди за мястото гласи, че тук живее царица Теодора – първата жена на цар Иван Александър, след като научава за измяната му. Според друга легенда, във въпросната пещера живее цар Иван Шишман, след като губи войната с турците.

С османското нашествие, скалният град е разрушен от врага, местното болярство е унищожено, а административният център е преместен в днешния град Трън.

Археология от района на Знеполе – днешна община Трън, води до предположения за създателите на Царева църква

Най-красноречиво доказателство за уседналия, селищен живот на местните се намират по течението на река Ерма с изключително голям брой надгробни плочи и оброчни стели. На архелогическите обекти в близост са открити култови плочи на богинята Хера, богинята Бендида, има и данни за храм на бог Аполон. Точното местоположение на светите места остава неизвестно, но е възможно пещерата на върха на Шильи камик да е такова от самата зора на духовно пробуждане на хората.

Свидетелствата за богатото историческо наследство на Знеполе, разкрити до момента са останките от крепостта над Зелениград, античното селище в местността Грамагье, крепостта Градище и античния каптаж Бара. По обектите са открити археологически предмети от различни периоди, като керамични съдове, каменни капители, колони, стели, надгробни плочи, бронзови съдове, накити от благородни метали, монети и част от тях се съхраняват в Археологическия музей в София. Някои топоними в трънско напомнят за титлата на царете на викингките и готите, като свидетелство за височайше присъствие в региона – Ерул, Ярлово. От пред-античния и античен период, в региона са останали няколко гробни могили, които все още не са проучени. Едно от най-значимите открития в изследвана могила от пернишко е сребърна колесница с конски впряг. Митологията на българските владетели описва, че благородниците се погребват с конете им, за да преминат успешно в небесните владения на Тангра. 

Според генетически и етнографски изследвания, многобройните преселения на различни етнически групи не оставят трайна следа в историята на региона. Общностите, които отсядат тук или напълно се асимилират с местното население, или мигрират преди да успеят да се установят. Така се предполага, че се пази самобитната култура и идентичност на днешните трънчани.

Библиография за Царева църква, историята на трънския край и Знеполе:

Зденка Тодорова – Светилища разделени с граница 

Димитрина Митова-Джонова – Археологическите паметници в Пернишки окръг

Преработка на текст за Царева църква, публикуван от pazimestata.com през 2012 г., актуализиран с помощта на Изкуствен Интелект