Един от най-мащабните скални светилищни комплекси на територията на България, се нарича Амина, известен в по-нови времена като “Свети Мина” или “Скалния град”. Той се намира близо до днешния град Симитли, в землището на село Мечкул. Въпреки останките от градежи, битови предмети, богато украсени керамични съдове, рудна шлака и многобройните други доказателства за ранни селища и култови обекти по околните хълмове, районът продължава да е неглижиран от държавата и изследователските институции.

Най-общо, местностите край селата Крупник, Полето, Брежани, Ракитна, Мечкул, Сенокос и Кресна, в област Благоевград, може да се считат за своеобразна „Света гора“. На всеки хълм разположен между Кресненското дефиле и връх Пирин се намират параклиси и оброци, които днес са наречени на християнски светци, но пазят следи от градежи и улики за преклонение пред природните сили, от най-древни древни времена.

За да се стигне до мегалитния комплекс над Симитли, се завива от главния път Е79, в посока село Брежани. От центъра на селото се поема отбивка за село Мечкул и Сенокос. По тесния междуселски път се внимава за табела “Свети Мина”, която сочи на югозапад, към дефилето на река Струма. Отбивката представлява поддържан черен път, достъпен за лек автомобил, в повечето сезони. След няколко завоя се разкрива величествена гледка към западните ридове над река Струма и параклисът, който бе построен от местната общност в централната част на светилището.

Произходът на топонима Амина край град Симитли остава неизвесен за изследователите, но в по-нови времена мястото е наречено на християнския Великомъченик Свети Мина.

Според една от местните легенди, тук е имало бакърен харман или медно гумно, което олицетворява разбирането за древно българско светилище (капище). Гумното представлява инкрустиран стълб издигнат в центъра на равно място. Около него се провеждат ритуали от култовия живот на българите. Местната легенда за „бакърения харман“ на Амина, гласи че на стожера са били връзвани девет коня, за да отсяват житото от плявата – толкова е бил голям площада. Интерпретациите на това предание са възможни в няколко посоки. Възможно е тук да е имало слънчев часовник, използван и като годишен календар. Тази версия се потвърждава от намерен в района артефакт – каменна Костенурка с инкрустирани символи на годините от българския календар. От друга страна, гумното е пространство за провеждане на свещенодействия у българското духовенство преди християнизацията. В митологията, Стожера символизира съзвездието Плеяди, тъй като звездния купол се върти около него, през по-голямата част на годината. Също така, плеядата от съзвездието Бик (Телец) се нарича по народному “Квачката с пиленцата”, каквото е името на една от близките мегалитни композиции. Това може да е улика, че хармана със стожера на Амина е бил култов център, ориентиран към Плеядите. 

Тази символика на елементите от светилището потвърждава версията за неговата функция не само като религиозен център, а и като съоръжение за астрономически наблюдения свързано с канализирането на космичните енергии. Според древните български вярвания Небесния ред се привежда на Земята чрез тайнствата на духовниците-шамани (Колобри), които живеят и практикуват на подобни култови центрове. 

Фото албум със снимки от Мегалитния комплекс Амина – споделяне чрез Flikr

Медното гумно е централен елемент в духовния, обществен и политически живот на древните българи – символ на българската държавност от най-ранните периоди на духовно осъзнаване на българите. Според българската – тенгрианска традиция, съвета на духовниците – шамани (Колобърски съвет) заема върховно място в разпределението на властите в държавата. Самите колобри са с благороден произход от знатните фамилии и са посветени в тайните на духовния живот, природните стихии и отвъдните светове. Това им придава водеща роля в бита, военното дело и управленските решения. Не случайно, византийската доктрина за господство над българите се изразява в стремеж да се “забие ромфеята в медното гумно на аулата”, което означава да се унищожи влиянието на древните духовни порядки в управлението на българската империя. 

В различни части на страната съществуват предания за наличие на „медено гумно“, което се разбира като култов и административен център. Най-важният такъв открит обект в България е сред останките на старата столица Плиска. На такива места, върховният владетел на българите Кана Субиги синхронизира възгледите и решенията си с колобърството (духовенство), наравно със субагите (царете на области). Тези практики продължават до самия край на традиционната българска държавност, който се поставя с налагането на християнството като официална държавна религия. Това позволява да се предположи, че Амина функционира като културно средище на древнобългарската вяра до края на Първата българска империя (Първо българско царство). След налагането на християнството, българското духовенство е унищожено, а по-късните записи говорт за възникването на християнски центрове около село Крупник.

Едно от най-забележителните мегалитни струпвания, при слизане от главния път към светилището, наподобява риба, което кара местните да го нарекат “Змиорката”. Тази форма препраща към древнобългарската митология, според която рибата Бойгала ражда първия българин Иджик, от където се счита за майка на всички българи. Това се случва в деня на лятното слънцестоене, когато част от ритуалните чествания се провеждат в речни води. В коритото на река Янина, която тече в северния край на комплекса, се откриват скални корита и улеи, където според местните предания, се къпят самодивите. Всичко това изтъква хипотезата, че тук са провеждани ритуалите, около Еньовден, един от най-важните български празници.

Други забележителни мегалитни образувания из Скалния град са „Тронът на Марко Кралевики“, който оформя самия връх на светилището. Той напомня “циклопски зид”, според легендите е изграден от титаните, по заповед на Зевс. По пътеката, която слиза между камъните се намират още „Чучулигата“, “Змията” и обърнатия камък, върху който се носи предание, че се правят гадания с жертвени дарове. Интересен е и мегалитът, наречен от хората, „Кирил и Методий“, чийто вид напомня за Трите музи. Това може да е препратка към културния или просветителски живот, който е воден на мястото. Други скални форми напомнят на двуликото божество у римляните – Янус, чиито първообраз се открива в древно-българския епос за двамата братя-богове. Има и мегалити, които приличат на митични животни като Грифон, Минотавър и др. Тези причудливи форми са разпръснати из цялата територия на светилището давайки воля на фантазията на посетителя – каква е тяхната функция. На всички скални форми се наблюдават шарапани, дупки и вани, които са резултат от човешка дейност и се използват за ритуални цели. А каменните зидове между мегалитите са улика за разрушени жилищни и стопански постройки, които днес са погълнати от земна маса и гъста растителност.

Българските мегалитни светилища като Амина – Свети Мина са безценна част от културното наследство на България. Те не само свидетелстват за вярванията на древните българи, но и пазят важна информация за културата на местните народи, техните познания за астрономията и природните феномени. Опазването на тези светилища и изследването на техните функции е ключова задача при реконструиране на знанието за традициите и вярванията на българите, в техния имперски период.

Скалния град край Симитли с изсечените камъни представлява уникален обект, който заслужава специално внимание от научните и културни институции. Той и в момента е посещаван от туристически групи от цяла България и околните държави. Развитието на екотуризма и културно-историческите маршрути могат да допринесат за популяризиране на мястото и да предизвикат неговото опазване и възстановяване. България пази несметни богатства свързани с традициите на древни народи, които чакат да бъдат преоткрити и запазени за идните поколения.

Редактиран с помощта на ChatGPT през 2025 г.

Крум Костов – История на Крупник – от дълбока древност до наши дни – Ибис – 2009 г.

Анчо Калоянов – Старобългарското езичество: Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите – ЛитерНет – 2002 г.

Цветана Дремсизова-Нелчинова – Археологически паметници в Благоевградски окръг – Комитет за култура – 1987 г.

Йордан Вълчев – Календар на българите” – списание “Струма” / книга I / стр 177-178 – 1988 г. 

https://www.academia.edu/36816814/Village_of_Krupnik_during_the_First_Bulgarian_Empire

http://atil.blog.bg/history/2013/04/16/za-etnicheskiia-proizhod-na-bylgarite-i-niakoi-tehni-obichai.1101319

https://toppresa.com/3148/legendi-ot-kresna-i-region

http://samoistina.com/2/gumno.htm (неактивна връзка)