Кут: Скритото Знание за Човешката Енергия в Древния Тенгризъм и Българската Митология

Според вярванията на тенгристите, вътрешната сила на човека се нарича Кут и се предава на хората от боговете, по волята на Тангра. Определени божества (алпи) привеждат Небесния ред в света на хората (Средната земя), като създават човешки герои и взаимодействат с тях. От техните поколения се раждат първите български шамани (колобри), които могат да общуват с духовете и да владеят природните сили. Поради тези способности, шаманската прослойка, или духовенството (Колобърството), се превръща във важен елемент от структурата на държавата и разпредлението на властите. Тяхната функция не е фигурална и консултативна, а са живи проводници между хората и духовния свят. Участват както в държавните съвети на управляващата прослойка (Съвет на Субагите), така и в честванията на празниците, заедно с населението, а също и на бойното поле, на първа линия, за да повдигат духа и да предпазват войните от зли сили. Притежавайки силата Кут тяхната задача е да я разпределят и съхраняват сред общността, чрез конкретни действия, думи, ритуали, включително – окултни практики и алхимия. Посветени в духовните тайни, те могат да общуват с различните проявления на Абсолюта – Тенгри, улавяйки динамиката на космичните и енергийни процеси. Тяхната задача е да направляват народа, за да не се разпилява духовната енергия Кут и да не се попада под влияние на чужди сили или нечисти намерения. Духовенството в тенгрианската традиция (Колобърски съвет) има решаваща функция за съдбата на върховния владетел на държавата (Кана Субиги).

В древнобългарския епос „Сказание за Чулман” понятието „Кут” заема централно място като символ на душата и жизнената сила на човека. Българите вярвали, че владетелите им са директни потомци на боговете, а жизнената им сила се предавала от техните всевишни родители чрез различни мисии, обучения и духовни практики. Впоследствие, чрез наследниците и роднините на владетелите, тази сила се разпределяла сред народа.

За първи път концепцията за духа и душата като Кут се среща в Седма песен на епоса – „За онези, които управлявали след Ат”. В нея се разкрива установяването на институцията на шаманите в структурата на българската държавност. Въпреки лаконичното и абстрактно изложение, от строфите могат да се направят множество изводи за първоначалния вид на това окултно познание в предантичните и антични времена на българската общност.

В стиховете става ясно, че енергията Кут се предава по родство, но може и да бъде изгубена от някои наследници по различни причини. Въпреки това онези, които носят в себе си тази енергия и познание, изпълняват важни обществени функции, свързани с опазването на народния дух. Така те се превръщат в аватари на самата богиня-майка на боговете – Умай Бийче. Според българската митология тя е пряк родител на първия български владетел и праотец на българските шамани, описан от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“ като „Асен Велики“, присъстващ в Епоса като Газан Бирулъ. У неговите наследници в различна степен се проявява силата Кут, което им позволява да синхронизират действията си с волята на Умай Бийче.

В сказанието се загатва, че основната задача на шаманите е да пазят душите на хората от злите сили – както по време на земния им живот, така и след смъртта. Основна цел на нечистите сили е да отклоняват душите от пътя им към Небето, което води до разпиляване на Кут за цялата общност. Провеждайки енергията и съхранявайки духа на хората, шаманите играят ключова роля в опазването и развитието на държавността. Оттук произлиза и концепцията за благородство и възвишеност на определени индивиди в обществото.

Изображения на колобър и ритуални сцени върху артефакти и камък.

Подобни вярвания се срещат и в други духовни традиции. В будизма и ритуалите на автохтонните народи на Америка духовниците също се грижат за душите и след смъртта на хората. Древната българска митология позволява по-дълбоко разбиране на принципите, свързани с духовната сила на човека.

Тенгрианството е древна духовна система, която обожествява природата и небесните сили и почита Тенгри, като Всевишна или абсолютната същност, която разпределя жизнената сила и порядъка във Вселената.

Значението на духовната сила у човека намира отражение и в християнската концепция за Светия Дух. Той е централен елемент от триедината същност на Всевишния – Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. След смъртта, духовете, освободени от материалните окови на тялото се завръща при Отеца, за вечен живот, но ако душата е била изкусена от нечистите сили, тя може да изпадне в Преизподнята където е подложена на вечни мъчения. От христианството произлиза фразата “да си продадеш душата на Дявола”, което се разбира като един от най-тежките грехове.

За сметка на това, според тенгрианските норми, образите на боговете и техните отговорности по отношение на душите на хората са заложени като структурирано познание.

Тук може да се открие аналогия с гръцкия мит за Психея и Ерос. Психея символизира човешката душа, която е „омъжена“ за чудовището – човешкото физическо тяло, но накрая открива духа, олицетворен чрез образа на нейния любим – Ерос. Така елините символично представят триединството на човека: дух, душа и тяло, което се съгражда от Афродита, т.е. богинята-майка – Умай Бийке.

Чрез следващия стих се обозначава наличието на две категории в обществото – социална и духовна йерархия, които се проявяват след смъртта на човека. Те присъстват като даденост – по волята на Тангра – вероятно поради родството на първите български, знатни родове с боговете.

Душата на обикновения човек не може да се издигне към Небето сама – затова за нея се грижат шаманите и  алпите (боговете), и най-вече алпът Чокър. Негово аватарно проявление в материалния свят е маймуната, която заема почетно място в древния български календар.

Археологически разкопки на Балканите и в други региони, обитавани от българите, разкриват погребения на хора с конете им. Това е чисто български ритуал, практикуван от най-древни времена, който доказва, че  за българските воини и герои конят не е просто ездитно животно приживе, но и духа му е средство за придвижване и във финия свят, след смъртта. Чрез него, знатните личности достигат до Небето на Тангра. Нивото на техния дух в духовната йерархия е приравнено на боговете.

В този контекст понятието за духовни сили, или Кут, съответства на разбирането за Хварната, известна още като Божествената Слава (духовната сила) в иранските митологични сюжети. Една от най-ранните цивилизации, която е имала досег с българскте народи е персийската. Отношенията им периодично са преминавали от противоборство в сътрудничество, в зависимост от волята на владетелите им, което е добре проследено в българската митология.

В следващите строфи си проличава дълбокото познание на българите в тайните и процесите на задгробния живот и загадките по пътя на душата.

Този стих е ясно обяснение на откритите по нашите земи погребални церемонии с богати дарове. На подобни разкрития се попада и при разкопки на гробници в египет. 

Вероятно, и в двата случая, става дума за знатни личности, посветени в тайните на Долната земя (задгробния живот), които могат да навигират в отвъдното без пряката помощ на боговете. Накитите са атрибути, които им служат по пътя, а другите предмети са дарове за различните същности, които се срещат при пътуването.

Оригинално изображение https://wall.alphacoders.com/big.php?i=142050

Задачата на тенгрианските шамани и най-вече на духовните водачи от най-висок ранг – кам-бика (върховна магьосница) и кам-колобър (водач на духовния съвет) – е не само да опазват душите на хората, но и да съхраняват духа на целия народ. Тяхната роля става още по-значима в момента на смъртта, когато те трябва да насочат душата към Небето, при Тангра, и да предотвратят падението ѝ в непристойно за българите място. 

Тази функция е значително по-сложна от ролята на съвременното духовенство, което не само че не познава, но често и отхвърля древното знание за силите на Отвъдното. Работата с човешката душа изисква постоянна грижа както в земния живот, така и след смъртта. Кам-колобрите, колобрите, кам-биките и останалите духовни водачи на древните българи имат способността да виждат душите както в телата им, така и след тяхното напускане. Те не губят този взор, защото съзнанието им действа едновременно в трите свята – Горен, Долен и Среден.

Поради произхода и уменията си духовните водачи играят ключова роля в структурата на държавното управление, като притежават правото да привеждат в изпълнение смъртно наказание над върховния владетел. В историята на българската държавност има многобройни случаи на внезапна смяна на управляващата династия или мистериозната гибел на български владетели. Според тенгрианската традиция всяка проява на лична, държавна, икономическа или политическа слабост сред управляващите означава загуба на Кут за целия народ. В такива случаи върховният владетел е подлаган на безкръвно жертвоприношение – обесване.

Тази практика е прекъсната с приемането на християнството като официална религия на България. Чрез държавна измяна и с помощта на ромейски войски българското духовенство е физически унищожено, а държавната структура е трансформирана по римско-византийски модел.

https://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=621

Връзка 1: Шаманизъм – https://chitanka.info/text/8165-shamanizym/18#textstart

Връзка 2: Шах-Наме https://chitanka.info/text/37861/37#textstart

Връзка 3: Книга на мъртвите https://chitanka.info/text/25-kniga-na-myrtvite-na-drevnite-egiptjani/2#textstart

Връзка 4: Митът за Психея и Ерос (текст и видео): https://www.youtube.com/watch?v=AdOrJVgIv94 

Връзка 5: Библия – Нов Завет https://chitanka.info/text/2256/2#textstart

Кубан Боян – Чулман толгау – Огледало – 2009 г. 

Петър Добрев – Сага за древните българи (Прародина и странствания) – Кама – 2005 г.

Рудолф Куцли. По следите на богомилите. Изкуство, история, символи. – Оргон – 2012 г.

История на България – БАН – 1981 г.