Козият камък

    Козият камък

    КОЗИЯТ КАМЪК

     

     

    МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

     

    Скален светилищен комплекс „Козият камък” се намира в най-западният рид на Роподопите – Дъбраш. Изходен пункт е с. Ковачевица, като на 15 км от него се стига до горско стопанство Беслет. Самият комплекс се позиционира на югоизток от района на Каялийските скали, където има множество непроучени скални образувания.

     


    [photosmash id=1]

     

    МАРШРУТ

     

    От С. Ковачевица се тръгва по четвъртокласен път на север и в последствие на запад, успоредно на р. Канина. Пътува се с автомобил 14 км, които се взимат за 1 час поради разбития път, като  се стига до кошари с поляни отпред в непосредствено след горско стопанство Беслет. По пътя можете да срещнете табелки за Козия камък, но не разчитайте изцяло на тях, защото ги няма на възловите места. Тръгва се по коларски път на север.  Върви се за кратко срещу течението на река „Хайдушка“, чието ждрело се отличава с интересен скалист дол с множество издълбавания по скалите и речни басейни, през които се прелива реката, който сякаш са част от светилището. С векове наред реката е издълбавала серията от водоеми с овални форми в скалите. В кръглите водоеми течението се завихря в кръгове. По паднали дънери над реката вярващите са заковали с пирони, своите бански и дрехи.  Хайдушка р. не се пресича, а напротив, тръгва се на Запад и след половин часово изкачване се стига до обекта. По пътя интересно впечатление правят множество дървета с издълбана кора във форма подобна на стрелка. Най-вероятно всички те са рязани за добив на смола, но дали не са и част от ритуално белязане на района? … ту би кънтиню

     

    ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

     

    Скалните образувания по пътя.

    Ждрелото на река Хайдушка

    Четирите порти на светилището.

    Звездните карти в скалите.

    „Казана“ на върха

    Антропогенни скални фигури

    Мистериозния силует на Богородица

     

     

    ПРОБЛЕМИ И ДЕЙНОСТИ

     

    Обектът Козият камък по своята същност е величествен 30 – метров скален масив. Най – високата му част представлява геоморфоложко образувание, което изключително много наподобява образа на коза/козел, и оттук съответно идва и името на върха и цялата местност.

    Провежданите археологически проучвания в тези райони на страната посочват множество данни и доказателства за съжителства на различни тракийски племена в посочените територии. Изследванията определят като обитатели в областите на изток от р. Струма (Стримон) и долината на р. Места (Нестос) племената беси и дигери, а в родопската област – дии.[1] Вниманието им се съсредоточава върху сакралните и култови пространства на древните траки по тези земи. Теренните проучвания регистрират общо 168 археологически обекта по западните и южни склонове на рида Дъбраш, включващи и няколко светилища[2]. От анализа на събраните данни става ясно, че в югозападните Родопи е изградена цяла система от светилищни и култови обекти, сред които важно място заема и Козият камък. Откритите сакрални пространства са датирани от І хил.пр.Хр., който период се отбелязва с окончателното консолидиране на тракийския етнос. Това е време на развитието му като самостоятелно обособен народ както в културно, така и в социо-икономическо отношение, което бележи и кулминационната точка в развитието на тракийските племена по тези земи[3]. Малко преди това при прехода между бронзова и желязна епоха в Средиземноморието и Централна Европа е налице процес на големи религиозни реформи. Водещото тук се свързва с появата и утвърждаването на две начала, които са противоположни по своята същност, но в много случаи се съчетават. Двойствеността се изразява в обособяването на едни нови богове в религиозната мисъл на древния човек, съчетаващи както хтоничното, така и соларното начало[4]. Такива техни проявления се откриват при проучването на планинските и скални светилищни обекти в Древна Тракия, които най – често се изразяват в съчетанието на различни природни дадености. Така планинските и скални светилища от западната част на Родопите според изследователите представляват отражение на тази религиозна реформа в източното Средиземноморие. По отношение на сакралните пространства на траките древногръцкият историк Херодот пише, че именно в тази планина е разположен прочутият Дионисиев храм – според автора светилището на бесите се извисява на най – високата планина, което прави района още по – мистичен и примамлив.

    Според изследователите Козият камък по своята същност представлява 30 – метрова сакрализирана скала, която част от голяма система от светилищни обекти в Западни Родопи. Краищата на каменния масив са отвесни и заоблени, а това прави мястото доста трудно достъпно. Във времената на траките това е един от основните фактори в географско отношение за изграждане подобно на култово пространство. Предпочитани са много високите и трудни за достигане планински места. От едната страна на скалата се прокрадва трудно забележима пътека, водеща до изсечени в самия камък стари стъпала. На върха на масива се извисява Козелът, на когото всъщност е наименувана цялата местност. При провеждането на научни експедиции в тази част на Родопите Козият камък заедно с още няколко други сакрални места от древността попада в графата обекти на теренни проучвания на археолози, без да са извършвани разкопки. През 2001 г. стартира съвместна научна програма „Тракийските светилища от Западни Родопи” с участието на АИМ при БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски” и Етнографски музей – Пловдив. Основната задача е да се посетят култовите центрове от І хил.пр.Хр. в дадения район, за да се съберат нови данни относно хронологията на обектите и да се обобщят и класифицират основни елементи от тези места[5]. За съжаление скоро експедицията прекратява своята дейност поради недостиг на финансирането й. От провежданите теренни наблюдения тук са открити 120 скални издълбавания в камъните, за които геодезичните проучвания установяват, че всички те са с еднаква дълбочина и размери. Според учените този феномен е продукт на човешко дело и съответства на т.нар. „дупки”, за които се говори в архео-астрономическата литература от 3000 хил.пр.Хр[6].  Водещата хипотеза тук твърди, че това е звездна карта, сътворена от жреците на тракийското „домашно” божество Дионисий Сабазий. По – късно проучване посочва, че разпределението на издълбаванията отговаря на съзвездията Цефей, Касионен и др[7]. Другата хипотеза е подкрепена от по – малко привърженици и обяснява издълбаванията като остатъци от различни неолитни постройки. Според българските фолклорни легенди следите върху мегалитните жертвеници са оставени от стъпките на коня или кучета на Крали Марко[8]. Впоследствие народната медицина използва дупките за различни лечебни ритуали.

    Друг важен елемент от обекта представляват трите изсичания, наподобяващи врати. Техните странични правоъгълни дялания дават повод да се предполага, че са част от преграждения на свещения микрорайон. Характерно за скалните светилища на древните траки е тристепенната организация на сакралното пространство и нейното разграничително обособяване, както следва във възходящ ред: общодостъпно място, място за ритуални действия и централно място, достъпно само за жреца[9].

    Светилищният обект Козият камък е важен и с откриването на друг изкуствен скален елемент. Това е т.нар. от местните „Казан”, който е разположен на най – високата изравнена площадка от масива, и представлява почти дву-метров изсечен в камъка котел, от където излиза нещо като улей. След измерването му по методика на английския професор Ал. Том става ясно, че дупката е издълбана по точно очертана фигура на яйце чрез два прости питагорови триъгълника с общ катет[10]. Подобни ями учените определят като много важен елемент от един светилищен обект, но Казанът все още остава загадка.

    В района на Козия камък е открит керамичен материал от късноантичната епоха, като тук хипотезата на археолозите е, че находките са част от ритуали на чупене и разхвърляне на съдове и полагане дарове[11] на сакралната скала и даденото божество.

     



    [1] Бакалов, Н., проф. Т.Добрев „Ковачевица, из миналото и наследството, исторически и архитектурен резерват”, Изд. „Белопринт”, Пазарджик, 2007, 9стр.

    [2] Марков В., Алексей Гоцев, Ангел Янков,  Сакрално пространство в Древна Тракия, УИ „Неофит Рилски”, Бл. 2003, 11 стр.

    [3] Пак там, 9 стр.

    [4] Пак там, 22 стр.

    [5] Пак там, 15 стр.

    [6] такива дупки са откривани и по Скандинавските райони, други части на Европа и Русия.

    [7] Пак там, 11 стр.

    [8] Пак там, 70 стр.

    [9] Пак там, 24 стр.

    [10] Бакалов, Н., проф. Т.Добрев „Ковачевица, из миналото и наследството, исторически и архитектурен резерват”, Изд. „Белопринт”, Пазарджик, 2007, 11стр.

    [11] Марков В., Алексей Гоцев, Ангел Янков,  Сакрално пространство в Древна Тракия, УИ „Неофит Рилски”, Бл. 2003, 23 стр.

    Comments are off admin 24.09.2012