Царева Църква

Царева Църква

село Зелениград, община Трън

 

Шили камък предсталява източната, изходна стена на ждрелото на Зелениградска река. Тя е приток на река Ерма и се захранва от реките Чобанка и Кладнечна. Скалният масив се намира в югозападното подножие на Руй планина (1705 м.) Най-високата точка на Шили камък е 1024 м. Денивелацията на скалите от коритото на реката, стига до 70 метра. Шили камък се състои от седем скални рида, разделени от каменни реки и стръмни склонове, с множество карстови цепнатини, скални ниши, изследвани и неизследвани пещерни образувания.

 

Хората разказват, че старото селище „Зелениград” се намирало на по-голяма височина от сегашното село. Жителите му се черкували в скалната църква След разрушаване на селището жителите се преселили по-надолу на „зелено” място и оттам идва името на селището „Зелениград”.

Според една от легендите във въпросната пещера живял цар Иван Шишман, и оттам името й „Царева”. Според друга, църквата била сътворена от Теодора, съпругата на цар Иван Александър, след като научила, че царят се е влюбил в местната девойка Сара. Равнината разположена на юг от Шили камък се нарича Знеполе.

 

 

МЕСТОПОЛЖЕНИЕ

 

За да стигнеш до Царева Църква се кара до площада на селото, чешмата е ниско от ляво, асфалтовия път свършва до моста. Оттам баира се пада от дясно – доста е стръмен и бързо се стига до скалите, вървейки право на горе по склона. Още на средата на хълма се стига до скали – подобни на стени или друг вид градеж и останки от площадки. Продължава се нагоре, пътеката започва да криволичи между камъните и храстите към върха. Тя е силно обрасла и занемарена, но не е опасна и е стръмна само на места. Отвежда до върха на първия рид – с българското знаме отгоре. От там се открива гледка право към втория – два пъти по-висок рид, където се намира Царева църква. Широка пътека минава по седловина между двата рида. От лявата страна на пътеката се намират скали и каменни сипеи, а от дясната – полегат склон с ниска растителност. Скоро се достига до склона на самия рид на чийто връх е светилището. Тук пътеката държи наляво по склона и след кратко стръмно изкачване се достигат скалите, които се заобикалят от дясно и се слиза плътно покрай скалите надолу по рида (посока реката). Тук е най-екстремната част на маршрута. Пътеката е тясна и забулена с клони. Тя завършва изненадващо на входа, скрит зад храсти. Той представлява кръгла скална арка с височина около 4 метра и основа прибилизително 3 метра. Вътрешността на светилището представлява площадка разделена от скална форма подобна на олтар с плоска повърхост. По стената се наблюдават комини и пролуки. Царева църква представлява пещера с два отвора разделени от колона. Околните скали са блестящ пример за антропоморфни скални форми. Дъното на площадката представлява два входа към тесни пещерни тунели.

 

 

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА РЕГИОНА

 

Следи от живота, бита и културата на древните траки могат да се видят с просто око в останките от рудните шахти, които личат и до днес. Не е известно името на тракийското племе населявало тази област, но се предполага, че рударите и златарите от Знеполе са имали връзка с тракийското племе беси. Възможно е и въпросното племе да е обитавало района на Краище, тъй като е засвидетелствано светилище, посветено на бог Сабазий в Чепън планина, почитан именно от бесите. Най-красноречивото доказателство за поселищен живот на траките тук са изключително големият брой надгробни могили и об рочни кръстове, намиращи се по течението на р. Ерма и особено около Трън. От траките по тези земи са останали няколко могили, повечето от които все още не са проучени. Например край с. Горочевци е известно, че се намира светилище. Сега там се намира възрожденската църква Св Илия на мястото на тракийското селищие Буйбара и светилището на Хера от VI в.пр.хр. Наблизо има и аязмо – лечебен извор. Над черковния двор са разкрити стени от ломен камък. Тук е намерена оброчна плочка на богиня Хера с посвещение на гръцки език. От употребения епитет – Буйпарене, става ясно, че в близост до светилището се е намирало тракийско селище с името Буйпара. Предполага се, че в близост до него бил разположен олтар на тракийската майка Богиня Бендида/Вендис (богиня на дивото, на лова, човешкото плодородие и протекция на виргилитета при момичетата, докато при момчетата протектор е Аполон). Тракийската богиня Бендида е била почитана в Югозападна Тракия и е отъждествявана с различни гръко-римски богове: Артемида, Деметра, Хера, Селена и др. Според археологическите данни, тя най-често е изобразявана върху скални релефи, предмети или монети като ловджийка, с кожено наметало, ботуши и шапка от лисица. В ръцете си държи копие или лък и често е съпровождана от куче. Според Платон, празниците в нейна чест били наричани Бендидеи.

Възможно е имената на други села и планини в района да произлизат от имената на тракийски божества: Аздул/Ездул, бог-ездач, вероятно е едно от названията на тракийския бог-конник; Ездимир (с.Ездимирци); бог Арес/Ярес – (с.Ярославци). Интересното е, че те са тълкуваеми с помощта на българския език. Езиковедът В. Георгиев е писал в трудовете си, че частицата „азд” (в Аздул) отговаря на глагола яздя. Що се отнася до наставката „ул”, тя се среща в типично български имена като Драгул, Цанкул, Бранкул, Радул… Аздул означава яздещия, ездачът. Имената звучат логично като се има предвид почитта, която отдавали дедите ни към конника.

В онова време гр.Трън все още не е съществувал. Местните траки, а по-късно и богатите римляни са си построили множество вили по склоновете на планината Руй.

Стратегически най-важно и най-голямо е било укрепеното селище край днешното с. Зелениград. Оттук е минавал търговският път към Ниш – Дубровник – Рим. През Античността и Средновековието селото е политическият и икономически център на цялата област. Над него застрашително е надвиснал Шили камък. Тук все още личат останките от укрепителни съоръжения, защото на това място се е издигала крепостта на местния воевода. Възможно е в по-предишни времена на мястото на крепостта да е съществувал скален светилищен комплекс. Надпис, намерен в тази местност свидетелства, че в близост се е намирало светилище на бог Аполон. Не е напълно изключено, през Средновековието храмът/светилището на Аполон да е наследен от изсечената в скалата Царева църква.

Скалната църква е вероятен наследник и пазител на вековните традиции и вяра, съхранили се почти до наши дни под една или друга форма.

В близост до нея се намира и малка скална килия наречена „Цветаново ижле”. Според някои археолози то е обработено през Късната античност. Не е изключено скалните ниши на Шили камък да са служили за монашески килии, наричали ги още църквета.

 

Извадка от Уикипедия:

„Установено е, че землището на Зеленирад преди новата ера е било населено от Траките. Тук те са изградили своята крепост Боипара. Тя включвала скалите на Шильи камик и е охранявала прохода Дъсчан кладенец. През римското владичество Зелениград заедно със съседните села е бил важен рударски и металодобивен център. Особено активна дейност тук е провеждана през II-IV век. След това Зеленоградската крепост изпитала готските, остготските и хунските нашествия през V век. От това време в Зелениград са намирани останки част от които се намират в Археологическия музей в София – керамика, капители, колони, стели, надгробни плочи, бронозви чаши, метален пояс, сребърна торква, гривни, фибули и монети. Интересна е намерената каменна плоча с надпис на латински: „Елеонора поставя този паметник на своя мъж…“. И сега личат останките на крепостта, античното селище в горно Гремагье, крепостта Градище и античния каптаж Бара. По времето на цар Симеон тук е установена Знеполската епископия и са издигнати първите християнски църкви и манастири в този край. По времето на Втората Българска държава Зелениград продължил да бъде административен център на Знеполе. Зелениград представлявал неголяма, но модерна за времето си крепост. Крепостната каменна стена с порти и кули заграждала крепостта от изток, а отвесните скали я защитавали от другите посоки. В крепостта се е намирала и скалната църква изсечена в пещера. Османците при своето нашествие разрушили този град, премахнали местното болярство и установили своята администрация в Трън.“

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

ПРОБЛЕМИ И ДЕЙНОСТИ

 

Напоследък интересът към обекти, които съчетават едновременно природни дадености с културно исторически нарасна значително. Това са места с красива природа, най-често интересни скални образувания, за които разполагаме с исторически и археологически сведения и в миналото са били използвани предимно с религиозни и астрономически цели.

Като цяло, по-високите тракийски селища в Краище са слабо проучени от археолозите. Околностите на Зелениград не правят изключение. Осеяно е с иманярски дупки. При Царева църква те са доста дълбоки.

Информацията в интернет е оскъдна и се дублира. Липсват туристическа маркировка и указателни табели.

 

Като за начало сдружението смята да прочисти от храсти пътеката към скалната църква, както и самата площадка на Царева църква. Предвидили сме да поставим указателни табели, понеже обекта е трудно намираем.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

ИЗТОЧНИЦИ

 

Зденка Тодорова: „Светилища разделени с граница”

Димитрина Митова-Джонова: „Археологическите паметници в Пернишки окръг“

Интернет

Comments are off admin 26.09.2012