Татул. Пещера-утроба

Татул. Пещера-утроба

село Татул, община Момчилград

 

Светилището Татул е официален туристически обект. Но в околностите на официалното мшсто за посещение се намират уникални свидетелства. Едно от тях е Пещерата-утрооба, в която са се провеждали част от ритуалите на светилището. Всъщност тя е неделима част от светилищния комплекс, въпреки, че туристическата инфраструктура сякаш я пренебрегва и не насочва изрично посетителите към това уникално формираование с три дяла. Това е една от малкото триделни Пещери-утроби, които са свързани с интензивна ритуална дейност.  В пещерите-уторби, ритуалите обикновено почитат Богинята-Майка, а както знаем, в древните вярвани тя се изобразява с три рога – както пещерата – триделна.

 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

В района на светилището Татул няма информация за тази пещера, Да се стигне до Татул – няма проблеми. От Момчилград има разклон, с табели, които указват добре пътя за мястото. Те са достатъчно много и на точните места, за да стигнете без никакъв проблем до селото и паркинга пред официалния туристически обект. Оттам се слиза по пътя, водещ към алеята за светилището. На широкото място, преди да започне алеята, в ляво има кладенец, а под него има голямо, вековно дърво с пейки. Точно зад кладенеца е пътеката, която води до пещерата. Впорчем водата в кладенеца е питейна. От там си налива цялото село Татул.
Пещерата е само на стотина метра, но по пътя се намира скала с изсечена върху нея звездна карта. Пътеката представлява улей, издълбан в скалата, сред дупките, които пресъздават звездното небе. Сякаш човек минава по млечния път, отразен върху скалата.
От площадката пред пещерата се вижда насреща светилищния комплекс за туристи.

 

ЕТНОГРАФСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

 

 

Произход на името „Тат-ул”

 

Много въпросителни предизвиква произхода на името „татул”.  Из интернет се намира доста информация за частицата „Тат” и значенията и на различните езици и ако я синтезираме се получава следната картинка:

 

Ате – скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски. Прави се връзката между древнобългарската дума „ата“, от която вероятно произлизат новобългарските „отец“, „тате“, „тата“, „татко“, „баш-та“, и имената Атила, Атко, Анто.  От друга страна Ате е почитан от „траките“ като Бог Баща!

Атина – предгръцка /тракийска/ богиня, дъщеря на Бога Баща Ате /Ати/. Името Атина е очевиден епитет със значение – татина, бащина, атина /дъщеря на ате-ца, оте-ца/.

 

Втората част на думата тат-УЛ е характерно окончание за българския език.

Смятаните за тракийските частици – УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО са идентични с българските УЛ в Драгул, Бранкул, Видул, Радул УЛА в Радула, ИЛ в Момчил и др. Всъщност, те са тълкуваеми с помощта на българския език. Например езиковедът В. Георгиев определя азд (в Аздул) отговаря на глагола „яздя”, а Аздул като „ездачът” или „яздещият”.

 

Идентично е значението на частицата „тат” за „отец/баща” на памирските езици, на руски и унгарски и др.

В списък на значенията на арменските имена „Татул” е преведено – „Радость отца“

 

Друг възможен вариант да е свързано с „Tut” – древно индийски tust (tut) – “вишни”, т.е. небесен, божествен.

„Тат” на санскритски означава “Това” – Неопределимото, Абсолютът, /което в крайна сметка е близо по значение до „Отеца”/

 

Може би не  е случайност, че частицата „тат” присъства на 3 изключително големи светилища-обсерватории: „Татурест камък”, /Щутград/, „Татикев Камен“ /Кокино/ в Македония и светилището при с. Татул.

 

Имайки предвид по-горните разяснения, бихме могли да си позволим да преведем Татул като  „светилището на върховния жрец/отец.”

 

Тъй като топонимите са едно от най-устойчивите и консервативни неща в езика, то няма да е чудно ако се окаже, че името на с. Татул и едноименното светилище, както и на по горните две, са се запазили през хилядолетията, както впрочем се смята за топонима на известния „Перперек”.

 

 

АРХЕОЛОГИЯ          ­

 

Археологичаески изследвания

Археологическите или по-скоро археоастрономическите изследвания на скалното светилище при с. Татул започват още през 1978 г. ­­­­­­­Екип от археолози от Кърджалийския историко-археологически музей заедно с астрономи от местната обсерватория още през 1981 г. правят следните изводи:

Първо, че мястото не е избрано случайно. Съседните ридове са отдалечени на 10-15 км., така че като се погледне от скалната площадка на светилището, хоризонтът във всички посоки е чист, или както казват астрономите – нулев. Това прави мястото много подходящо за наблюдения.

Южно от основния скален елемент се намира вертикален процеп, който е образуван от разстоянието между върховете на два изсечени в скалата хоризонтални конуса. Процепът е най-характерната астрономическа особеност на обекта. Ако се застане на определено, специално изсечено в скалата място, но само в дните на пролетното и есенното равноденствие, се вижда слънцето да изгрява в процепа. Астрономите са забелязали още, че северната стена на конусите показва посоката на лятното слънцестоене, а южната сочи посоката на зимното слънцестоене. Засега изследванията показват, че култът изпълняван на мястото е бил свързан със слънцето, но има подозрения, че астрономическите познания на жреците са били свързани и с Луната, а може би и с най-ярките звезди.

Любопитно е да се отбележи, че на северната страна на светилището има ръб, преднамерено обработен, който визира звездата Алтимар в деня на есенното равноденствие, малко след завършване на астрономическия полумрак.

От експедицията по времето на есенното слънцестоене са направени метеорологични и физични измервания. Регистрирано е, че в района на светилището има силен спад на интензивността на геомагнитното поле. Причините за това явление са промяната в състава на скалата, кухина или нещо друго, за което астрономите не подозират.

Направени са и измервания на температурата на скалата и на въздуха от полунощ до изгрев слънце. Отначало през десет минути, а след това през една и половина минути. Оказва се, че непосредствено преди изгрев температурата рязко спада, а после започва плавно да се покачва. На какво се дължи това? И имат ли връзка двете регистрирани аномалии с астрономическите познания у древните или пък с избора  на мястото на светилището?

Ето какво казва навремето тогавашния ръководител на Катедрата по астрономия към физическия факултет на СУ Н. Николов: “Несъмнено историко-астрономическите изследвания на светилището при село Татул, както и на други, вече взети “под мерник” обекти ще хвърлят светлина върху познанията на хората, населявали нашите земи преди хилядолетия.”

Всеки сам може да прецени до каква степен тези историко-АСТРОМОМИЧЕСКИ изследвания са се реализирали за последните 30-ина години и колко светлина се е „хвърлила” относно познанията на предците ни.

 

Архелогически находки

 

В района на Татул са намерени около 30 глинени олтара и още толкова ритуални съда. При разкопките на място са открити керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида, множество керамични предмети и старинни монети.

Сред находките е и статуетка на гол мъж, който с едната ръка е подпрян на лира, а с другата държи държи плектрон /пластинка от кост или дърво с която се докосват струните на музикален инструмент/.

 

От намерените находки става ясно, че се касае предимно за атрибути свързани с върховния тракийски жрец, а защо не със самия Орфей или неговите ученици и последователи.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

ИЗТОЧНИЦИ

 

Интернет:

 

http://www.putevoditel.eu/view.php?id=94

 

http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=2658

 

http://ziezi.net/trakite.html

 

Кръстю Мутафчиев: “За произхода на Хомо Сапиенс”

Comments are off admin 01.10.2012